Не закъснявай за среща с душата си
Тъй дълго лутах се по таз земя,
пребродих всичките неземни магистрали,
безименните назовавах с имена,
душата в мен престана да говори.
В миг някой просто ме избира,
преди това незнам - било е зима,
била съм само капчица роса, която
с мислите, безмислено заспива.
И както птицата разперила крила,
излита плахо, устремно нагоре,
преди да знае, че възможно е това,
преди да знае, че летенето е сила,
в миг се прераждаш с будни сетива,
от тъмното на лабиринти мълчаливи,
осмислил себе си и истините за света
и любовта, с която сме изконно живи...
22 август 2024
Даниела Василева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Василева Всички права запазени
