Не заслужаваш
Или е по-удобно да не ме познаваш?
Защо, приятелко, на мястото на погледа ти ясен,
насреща ми е днес обидно колебание?
Какво се промени? Аз толкова години
делих със теб проблеми, сълзи и усмивки,
а ти реши приятелството ни да стане минало,
на съвестта си давайки почивка.
И как е той? Обича ли те още?
Градите ли успешно бъдеще върху измамата?
Прегръдките му топлят ли те нощем?
Напук на мен, щастливи ли сте двамата?
Предаде ме, приятелко! Не говори!
Отдавна с тебе всичко сме си казали.
Умееш май единствено виновно да мълчиш
и да наказваш хората, задето са ти вярвали.
Сега върви. Не трябваше да те задържам,
но се сетих, че държах на теб навремето.
Било е. И за кой ли път разбирам -
не заслужаваш даже да ти помня името!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илица Всички права запазени
Много ми хареса