tazi_koqto (Илица)
42 9
16 июн. 2006 г., 14:39

Не заслужаваш 

  Поэзия
1243 0 6
Здравей, приятелко! Ти помниш ли коя съм?
Или е по-удобно да не ме познаваш?
Защо, приятелко, на мястото на погледа ти ясен,
насреща ми е днес обидно колебание?

Какво се промени? Аз толкова години
делих със теб проблеми, сълзи и усмивки,
а ти реши приятелството ни да стане минало,
на съвестта си давайки почивка.

И как е той? Обича ли те още?
Градите ли успешно бъдеще върху измамата?
Прегръдките му топлят ли те нощем?
Напук на мен, щастливи ли сте двамата?

Предаде ме, приятелко! Не говори!
Отдавна  с тебе всичко сме си казали.
Умееш май единствено виновно да мълчиш
и да наказваш хората, задето са ти вярвали.

Сега върви. Не трябваше да те задържам,
но се сетих, че държах на теб навремето.
Било е. И за кой ли път разбирам -
не заслужаваш даже да ти помня името!

© Илица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Категорично! Хареса ми!
  • Благодаря ти, че те има! Чудесен стих. Умееш да изразяваш емоции, през които всеки е минал в определен момент от живота си. И го правиш по неповторим начин. Чакам да публикуваш още!
  • Страхотно е.Просто брилянтно.Много е хибаво.Браво
  • БРАВО!Прекрасен стих Много ми хареса Поздрав! /6/ Наистина е гениален
  • Благодаря много!Радвам се, че оценявате мен и творбите ми така!
  • И това е чудесно!!! Поздрави отново!!!
Предложения
: ??:??