Не заспивай, море!
Когато вечер светът уморено заспива,
а реките от сълзи преливат
и препускат стремглаво към морето,
когато проклинаш и орисия, и късмета
и бутилка с мечтание наричаш,
а пясъкът през пръстите изтича
и нощ с нощ не си приличат,
а над теб надвиснали звездите
във вълните сякаш къпят си очите,
когато нощта утрото сънува,
и целувка с изгрева бленува,
листопадът нежно земята завива,
с надежда зимата да преживее,
а ти, разкъсван от терзания,
в тишината стъпките броиш,
и своята пролет очакваш,
и не искаш да спиш,
и не искаш да спиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
