1.11.2016 г., 8:34 ч.

Не заставай пред Сърцето ми 

  Поезия » Любовна
761 4 3

Не заставай ти пред мен,

когато Сърцето скрило се е в моя облик...

Всичко страшно е тогава, защото нищо не прощава –

и бъдеще и минало и настояще..

 

Лесно се ранява,

 и чувствата са клетва!

О, как не искам ти да си пред мен,

 когато Сърцето ми упреква..

 

Как те моля да простиш,

защото аз не съм , която те вини –

а Сърцето ми…

Сърцето ми!

 

Но без него не мога!

И всяка рана остава да личи..

То от спомени оставя тежък отпечатък –

следи дълбоки във бразди.

 

Не! Нямам аз доверие във тази сила,

във това Сърце,

защото неспособно е на опрощение,

неспособно на смирение..

 

Разкайвам се!

Но ще чуеш и ще видиш все,

що моето Сърце , подготвило е на раздяла...

Делата ясно ще разкрие и съдник ще бъде, върху теб...

 

Но не бой се!

 За изгубеното време, То мен –

 двойно отговорна ще държи...

И не мога да Го спра – боли.

 

Ликвидирам ли себе си...

Не ще постигна нещо безвъзвратно,

А отново ще се преродя

и Сърцето пак ще ме зове – жадно, сладко.

© Рени Щерева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??