Не заставай пред Сърцето ми
Не заставай ти пред мен,
когато Сърцето скрило се е в моя облик...
Всичко страшно е тогава, защото нищо не прощава –
и бъдеще и минало и настояще..
Лесно се ранява,
и чувствата са клетва!
О, как не искам ти да си пред мен,
когато Сърцето ми упреква..
Как те моля да простиш,
защото аз не съм , която те вини –
а Сърцето ми…
Сърцето ми!
Но без него не мога!
И всяка рана остава да личи..
То от спомени оставя тежък отпечатък –
следи дълбоки във бразди.
Не! Нямам аз доверие във тази сила,
във това Сърце,
защото неспособно е на опрощение,
неспособно на смирение..
Разкайвам се!
Но ще чуеш и ще видиш все,
що моето Сърце , подготвило е на раздяла...
Делата ясно ще разкрие и съдник ще бъде, върху теб...
Но не бой се!
За изгубеното време, То мен –
двойно отговорна ще държи...
И не мога да Го спра – боли.
Ликвидирам ли себе си...
Не ще постигна нещо безвъзвратно,
А отново ще се преродя
и Сърцето пак ще ме зове – жадно, сладко.
© Рени Щерева All rights reserved.
