Не знаеш колко сълзи изтекоха от очите ми,
не знаеш колко болка събраха гърдите ми,
нарани ме както никой друг,
разби света ми за секунди, като глинен съд.
Сега събираш и лепиш парченца,
които ни режат, щом ги докоснем,
но пъзела е сложно невъзможен,
да върнем сълзите обратно. Не можем!
© Калоян Димитров Всички права запазени