Не знаеш, че мислите все към тебе летят.
Не знаеш, че мечтите ми са още живи.
Не знаеш, че те обичам...
Не знаеш, че плача, че мислено крещя,
а пред тебе усмивка блести.
Наяве да не те обичам, вече, страшно ми тежи.
Думи да не изричам, а само да се моля - "остани"!
Да шепна, докато съня за ръка те лови.
Самотата душата ми гори.
Всичко в мен, в тъмнина се лута
и не смея крачка да направя към светлината.
Чакам път за мен да се отвори... някой ден и мен
ангел любовен да съпроводи, до твоя свод да ме остави.
Докато още сили имам да моля - ще го сторя.
И в нощите мислено ще крещя, а теб сън да те държи за ръка.
Не знаеш, че тази обич, скрита, като огън ме гори.
Не знаеш, че да кажа "обичам", е страхът,
който далеч от тебе ме държи.

23.01.2019г.