Не знам дали съм светлина
Не знам дали съм светлина
или безкрайна тишина мълчаща.
Но в мен се крие любовта –
в душевните ми кътчета и пространства.
Не знам дали съм трепет,
но в мене пулсът нежно се надига.
Притихнал и стаен е шепотът
на думите, навлезли и прегърнати от стиха.
Не знам дали съм гласна струна,
но устните ми мост са с нотен лист.
Щом луда обич в мен възкръсна –
ще те целуна плахо, дори с риск.
Не знам дали съм грейнала Луна,
но в дланите ти искам да осъмна.
Щом в мен се вглеждаш – съм Жена,
почувствала нощта бездънна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени
