Далеч, далече си от мене,
рядко чувам те дори.
В съзнанието съществуваш,
нима илюзия си от мечти?
Понякога учудено те гледам,
все пак това си ти.
Не знам дори кого обичам -
теб или моите мечти.
Вече нищо не разбирам,
трябва ти да си до мен.
Да разбера теб ли обичам,
или с години образ изграден.
Спомените ме връхлитат,
дълбаят често с длето.
Но защо, кога те виждам,
питам се какво е и защо?
Знам, годините не ще изтрия,
в съзнанието ще останеш ти.
Как да разбера кого обичам,
като рядко чувам те дори.
© Лилия Нейкова Всички права запазени