24.12.2007 г., 10:59 ч.

Не знам защо 

  Поезия
533 0 5
Не знам защо нощес мечтая
за теб и твоите коси,
но крещящ във празна стая,
не ще ме чуеш ти.

Не знам защо пък денем страдам
и се давя във сълзи
и сърцето ти на клада
оставям аз да изгори.

Не знам защо съм странен,
защо съм тъжен и в потрес.
Не знам защо съм моногамен
и те желая и до днес.

Не знам защо от обич
готов съм да умра сега.
Не знам защо, дори с окови,
желая да обиколя света.

Не знам защо съм самовлюбен,
не знам защо съм песимист.
И защо, щом ме прокудиш,
веднага ставам белетрист.

Не знам защо съм деспотичен
и те ранявам ден след ден.
Но знам, че те обичам
и знам, че ти обичаш мен...

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??