Не знам защо
Не знам защо нощес мечтая
за теб и твоите коси,
но крещящ във празна стая,
не ще ме чуеш ти.
Не знам защо пък денем страдам
и се давя във сълзи
и сърцето ти на клада
оставям аз да изгори.
Не знам защо съм странен,
защо съм тъжен и в потрес.
Не знам защо съм моногамен
и те желая и до днес.
Не знам защо от обич
готов съм да умра сега.
Не знам защо, дори с окови,
желая да обиколя света.
Не знам защо съм самовлюбен,
не знам защо съм песимист.
И защо, щом ме прокудиш,
веднага ставам белетрист.
Не знам защо съм деспотичен
и те ранявам ден след ден.
Но знам, че те обичам
и знам, че ти обичаш мен...
за теб и твоите коси,
но крещящ във празна стая,
не ще ме чуеш ти.
Не знам защо пък денем страдам
и се давя във сълзи
и сърцето ти на клада
оставям аз да изгори.
Не знам защо съм странен,
защо съм тъжен и в потрес.
Не знам защо съм моногамен
и те желая и до днес.
Не знам защо от обич
готов съм да умра сега.
Не знам защо, дори с окови,
желая да обиколя света.
Не знам защо съм самовлюбен,
не знам защо съм песимист.
И защо, щом ме прокудиш,
веднага ставам белетрист.
Не знам защо съм деспотичен
и те ранявам ден след ден.
Но знам, че те обичам
и знам, че ти обичаш мен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
