20.07.2015 г., 19:04  

Не зная...

2.1K 0 34

 

 

 

                                                  колкото вчера
                                                  повече днес
                                                  облак дъждовен тъгата
                                                  разнася…

 

                                                  близо си ти… а аз съм 
                                                  далеч
                                                  без смисъл
                                                  без брод помежду ни…
                                                  и шепне ми другото аз
                                                  невъзможно е… 
                                                  невъзможно…

 

                                                  колкото вчера
                                                  повече днес
                                                  нежност потулена в делника
                                                  зрее...

 

                                                  плаче отсам самотен
                                                  дъждът
                                                  оттатък… дъга 
                                                  се разлиства…
                                                  и думите кротко сълзят
                                                  невъзможно е… 
                                                  невъзможно…

 

 

 

                                    музика... I dont know-Sophie Zelmani

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Няма невъзможни неща...просто когато изглеждат такива са още по-желани
  • Просто е различно за момента, но може би не е невъзможно. Хубав стих, докосващ. Поздрави, Маги!
  • Стоян, благодаря ти... винаги се радвам
    на доброто ти присъствие...
    бъди...
  • Хексаметрѝчно
    и в рамка на „хайку“ - не
    спирай да пишеш!
    !
  • Антоан... много си мил, приятелю...

    Людмил, стоплят думите ти...

    Белла, аз ти благодаря... трогна ме, много..

    има, Марине.... ти знаеш...

    Евелина, радва ме твоето мило признание..много..

    Жени, великолепно е това, че ти си тук и прочете...

    благодаря ви, приятели...
    обичам ви..

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...