Jul 20, 2015, 7:04 PM  

Не зная...

  Poetry » Love
2.1K 0 34

 

 

 

                                                  колкото вчера
                                                  повече днес
                                                  облак дъждовен тъгата
                                                  разнася…

 

                                                  близо си ти… а аз съм 
                                                  далеч
                                                  без смисъл
                                                  без брод помежду ни…
                                                  и шепне ми другото аз
                                                  невъзможно е… 
                                                  невъзможно…

 

                                                  колкото вчера
                                                  повече днес
                                                  нежност потулена в делника
                                                  зрее...

 

                                                  плаче отсам самотен
                                                  дъждът
                                                  оттатък… дъга 
                                                  се разлиства…
                                                  и думите кротко сълзят
                                                  невъзможно е… 
                                                  невъзможно…

 

 

 

                                    музика... I dont know-Sophie Zelmani

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма невъзможни неща...просто когато изглеждат такива са още по-желани
  • Просто е различно за момента, но може би не е невъзможно. Хубав стих, докосващ. Поздрави, Маги!
  • Стоян, благодаря ти... винаги се радвам
    на доброто ти присъствие...
    бъди...
  • Хексаметрѝчно
    и в рамка на „хайку“ - не
    спирай да пишеш!
    !
  • Антоан... много си мил, приятелю...

    Людмил, стоплят думите ти...

    Белла, аз ти благодаря... трогна ме, много..

    има, Марине.... ти знаеш...

    Евелина, радва ме твоето мило признание..много..

    Жени, великолепно е това, че ти си тук и прочете...

    благодаря ви, приятели...
    обичам ви..

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...