Наблюдавам те, небе,
от прозореца на малката ми стая.
Пред погледа ми - синьото поле
разстила пухкав килим над България.
Мирно и неусетно времето тече,
прелита птичето ято.
Денем - събор на ветрове и облачета сиви,
нощем - пожар от светещи звезди
и една луна красива.
Чадърче пълно с красота!
Друг свят, друго измерение!
При теб ще долетя
някой ден - за изцеление!
© Василка Ябанджиева Всички права запазени