daizy-crazy (Пепа Петрунова)
138 650
4.05.2022 г., 9:51 ч.

Небе назаем 

  Поезия » Друга
295 5 12

Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.

Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.

Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем. 

Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.

 

Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная. 

Но в мен тупти една любов, по-смела от съдбата.

Пусни я да осъмне в тебе, без да знаеш края.

А после, ако още можеш, ми вземи главата.

 

Че твоят гняв-палач затри безброй мечти девичи. 

А времето пустинно стари рани не лекува. 

Аз нося шепа вяра. Тя през пръсти не изтича.

Онази болка в теб ще измълчи и избудува.

 

Когато пак си цял, ще чакам — ти да ми разказваш

за всяка капка дъжд, която тихо си жадувал.

За всеки зъл мираж — оазис с пресушена пазва.

И всички пясъчни морета, дето си преплувал. 

 

Тогава и без дух от лампа можеш да обърнеш 

живота свой — часовник стъклен, вечност в мрак и суша. 

А онзи звезден къс небе назаем ще ти върне

една Шехерезада, дето може и да слуша.

© Пепа Петрунова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??