Небе назаем
Едно парче небе и две звезди ми дай назаем.
Не са ми нужни шатри и хиляда дълги нощи.
Светът ти, опустял керван, е чужд, недосегаем.
Но нека ти разкажа нещо. Знам, ще искаш още.
Аз приказки за кръв и злато и за мъст не зная.
Но в мен тупти една любов, по-смела от съдбата.
Пусни я да осъмне в тебе, без да знаеш края.
А после, ако още можеш, ми вземи главата.
Че твоят гняв-палач затри безброй мечти девичи.
А времето пустинно стари рани не лекува.
Аз нося шепа вяра. Тя през пръсти не изтича.
Онази болка в теб ще измълчи и избудува.
Когато пак си цял, ще чакам — ти да ми разказваш
за всяка капка дъжд, която тихо си жадувал.
За всеки зъл мираж — оазис с пресушена пазва.
И всички пясъчни морета, дето си преплувал.
Тогава и без дух от лампа можеш да обърнеш
живота свой — часовник стъклен, вечност в мрак и суша.
А онзи звезден къс небе назаем ще ти върне
една Шехерезада, дето може и да слуша.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
