Небе в очите
Виждаш ли ме още? Преживях
няколкото котешки живота.
В полунощна сянка изтънях
и през теб надничам. Като котка.
Нося си пътеките в ръка -
да ги извървя, когато трябва.
Пепеляшка в мен обезумя
и разменя принца си за... жаба.
Може да ми мине котка път,
както газя бързешком сред клюките.
Нямам сто години - да заспя,
а небе в очите. Против уроки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
