Nov 3, 2011, 11:03 AM

Небе в очите 

  Poetry » Other
822 0 18

Виждаш ли ме още? Преживях
няколкото котешки живота.
В полунощна сянка изтънях
и през теб надничам. Като котка.

Нося си пътеките в ръка -
да ги извървя, когато трябва.
Пепеляшка в мен обезумя
и разменя принца си за... жаба.

Може да ми мине котка път,
както газя бързешком сред клюките.
Нямам сто години - да заспя,
а небе в очите. Против уроки.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??