Небесен автостоп
"Сега свободата е само на крачка
и небето отваря небесна квартира..."
Пламен Александров
Какъв бе този късен автостоп
във края на прегарящото лято?
Къде се втурна без компас? Защо
отново тръгна без попътен вятър?
Забрави стопаджийския атлас...
Без него как пътека ще намериш
към есенния пристан на Бургас?
По облачните стълби се катериш...
А там те чакат Добри, Петя, Владо
във клуба на небесните поети...
Посрещат те.
А от небето пада
невиждан дъжд от светещи комети!
В памет на прекрасния поет Пламен Александров, който преди 40 дни отплава в своя последен курс. Без завръщане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
