18.02.2007 г., 12:53 ч.

Небесен Дар 

  Поезия
979 0 3

                     Небесен Дар

                   

Блестиш, като роса сред слънчева позлата,

Аз пазя те  в сърцето и в душата!

Когато нощем птиците затихнат ,

Земята лунна светлина огрее ,

Ти идваш като фея във съня ми ,

Даряваш ме с най-нежните целувки!

 

 

Но сутрин, щом очите си отворя ,

Разбирам , че си блян неземен ,

И искам дните ми в нощ да се превърнат ,

Да може винаги да си до мене!

 

 

В нощите самотни , тихи ,

Светулке моя , ме спасяваш ,

Нощта във ден превръщаш мила ,

Ти дар от Господа си , зная!

© Александър Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??