Небесен Дар
Небесен Дар
Блестиш, като роса сред слънчева позлата,
Аз пазя те в сърцето и в душата!
Когато нощем птиците затихнат ,
Земята лунна светлина огрее ,
Ти идваш като фея във съня ми ,
Даряваш ме с най-нежните целувки!
Но сутрин, щом очите си отворя ,
Разбирам , че си блян неземен ,
И искам дните ми в нощ да се превърнат ,
Да може винаги да си до мене!
В нощите самотни , тихи ,
Светулке моя , ме спасяваш ,
Нощта във ден превръщаш мила ,
Ти дар от Господа си , зная!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Георгиев Все права защищены
