18 февр. 2007 г., 12:53

Небесен Дар 

  Поэзия
1000 0 3

                     Небесен Дар

                   

Блестиш, като роса сред слънчева позлата,

Аз пазя те  в сърцето и в душата!

Когато нощем птиците затихнат ,

Земята лунна светлина огрее ,

Ти идваш като фея във съня ми ,

Даряваш ме с най-нежните целувки!

 

 

Но сутрин, щом очите си отворя ,

Разбирам , че си блян неземен ,

И искам дните ми в нощ да се превърнат ,

Да може винаги да си до мене!

 

 

В нощите самотни , тихи ,

Светулке моя , ме спасяваш ,

Нощта във ден превръщаш мила ,

Ти дар от Господа си , зная!

© Александър Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??