18 feb 2007, 12:53

Небесен Дар 

  Poesía
1060 0 3
Небесен Дар
Блестиш, като роса сред слънчева позлата,
Аз пазя те в сърцето и в душата!
Когато нощем птиците затихнат ,
Земята лунна светлина огрее ,
Ти идваш като фея във съня ми ,
Даряваш ме с най-нежните целувки!
Но сутрин, щом очите си отворя ,
Разбирам , че си блян неземен ,
И искам дните ми в нощ да се превърнат ,
Да може винаги да си до мене!
В нощите самотни , тихи , ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??