Небесен квас
НЕБЕСЕН КВАС
Дордето кротко зрее хлябът,
на топло под дебел месал,
край огъня присяда баба –
да оплете за зиме шал,
да позакърпи, с блага нежност,
прегърбила снага одве,
небе от обич и безбрежност,
побрало свидни светове.
И приказки да похортува –
за труд, трапеза и игри,
и за това, че малко струва
да бъдем с хората добри,
в словата ни да блика слънце,
да носим щедри смехове,
и щом за бобец лук накълцаш,
възври ли, да го поднесеш –
на странник, окъснял по друма,
на просяка, подал ръка,
с най-благата си топла дума –
за всеки мостче над река.
Защото Бог каквото дал е
ще стигне и за ден, и век –
благословен да бъде хлябът,
разчупван от добър човек!
Благодаря на всички, които ще поспрат и прочетат.
Бъдете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
