27.09.2024 г., 20:34 ч.

Небесен стенопис 

  Поезия » Друга
139 1 2

Не исках, ала стана трудно –

наведената ми глава

съобразява вече мудно.

На тротоара – куп дърва.

Заплаках за зеленото, отнето

от изсветляващата канава –

без „кой“, „когато“…

и където

един секач рисуваше небето.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??