Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето
от изсветляващата канава –
без „кой“, „когато“…
и където
един секач рисуваше небето.
© Мария Димитрова Все права защищены