Небесно изкачване
Душата като езеро е чиста
в детето, после се превръща в тиня,
в сърцето щом порасне егоиста
и колко път му трябва да измине,
за да се върне в изходната точка,
и в детския си зов да се пречисти,
а Бог ни дава толкова отсрочки,
натрупаме години - жадни листи
за вяра, за любов и за надежда,
и как горчи сърдечната ни памет,
а Бог ни чака, после ни повежда
към рая. Удоволствията мамят,
светът е тъй лукав и безразличен,
а хората в поредната си мода
на суетата давят свойта личност,
от греховете впрегнати в хомота
с поредно обещание за сладост,
за върхове накриво построени,
за елексир безгрижна вечна младост,
за куца власт над цялата вселена.
А Бог ни чака тихичко да влезем
в сърцата буренясали и празни,
една сълза в дълбокото да слезе,
до вяра в Бога после да порасне.
И да открием колко Бог ни люби,
и колко ни познава, без да знаем,
и как не иска той да ни загуби,
макар че греховете ни дълбаят.
Тогава във сърцата си ще седнем,
дочули сред възторга тишината,
открили тайната, че ще прогледнем,
ако след Тебе тръгнем Боже Святи.
По лествицата бавно и нагоре
ще зреем като гроздове от вяра,
ще молим жадно да ни се отворят
вратите райски и ще славим Царя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
