Небето е небе, когато ...
Небето е небе, когато се синее
и слънце грее в неговите широти,
когато над света се смеят
бързоноги весели лъчи.
Небето е небе, когато се разсърди
и с дъжд и буря загърми,
а после във земята се намърда
при стръкчета приведени треви.
Небето е небе, когато слънцето залязва
и пурпур предвещава тъмна нощ,
и в мрака - звезди се забелязват,
в неговата черна и безкрайна мощ.
Небето е небе, когато се усмихва
на изгрева със първите зари
и времето за миг притихва
преди да се развидели.
Небето е небе, когато може
над себе си да прелети,
да се завърне без да се тревожи
за земните и звездните си дни.
botyo
© Бойко Беров Всички права запазени