May 18, 2015, 12:25 AM

Небето е небе, когато ... 

  Poetry » Phylosophy
374 0 8

 

Небето е небе, когато ...

 

Небето е небе, когато се синее

и слънце грее в неговите широти,

когато над света се смеят

бързоноги весели лъчи.

 

Небето е небе, когато се разсърди

и с дъжд и буря загърми,

а после във земята се намърда

при стръкчета приведени треви.

 

Небето е небе, когато слънцето залязва

и пурпур предвещава тъмна нощ,

и в мрака - звезди се забелязват,

в неговата черна и безкрайна мощ.

 

Небето е небе, когато се усмихва

на изгрева със първите зари

и времето за миг притихва

преди да се развидели.

 

Небето е небе, когато може

над себе си да прелети,

да се завърне без да се тревожи

за земните и звездните си дни.

 

botyo

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Небето е различно, но винаги е свързано с молбите ни! Поздрав!
  • красиво е и до болка необозримо...
    тя... птицата мечтае за небе
    мечтае да се гмурне в необятното
    с малкото си птиче сърчице...

    прекрасно е, Бойко..
  • Благодаря Жени, благодаря Петя. Успехи за вас от мен, с най-хубаво чувство.
  • Небето е небе, когато може

    над себе си да прелети,

    КРАСИВО ЗАПОЧВАШ ДА СЕ ЗАМИСЛЯШ И ВГЛЕЖДАШ.
  • хареса ми! поздрави за чудесния стих!
  • Благодаря Стойна, благодаря Младен! Хубав и успешен ден за вас.
  • Добро стихотворение,Бойко!

    Особено ми хареса находката ти:

    "Небето е небе, когато може над себе си да прелети"!

    Парадоксално, но вярно!

    Поздрав!
  • здрасти, Бойко!
    Написал си едно чудесно стихотворение! Много ми хареса.
    Поздравление и хубава вечер!
Random works
: ??:??