Размисли ли? Под скъсаните думи,
разхвърляни пискливо в тишината,
съм аз самата. В тихото. В ума ти.
В разровените спомени от някога.
По устните ми спукани проклятия
изтичат като пара със дъха ми.
Студено е. Понякога през лятото
замръзваме - сами и нежелани.
Размисли ли? Където те забравих,
поникнаха пътеки с мъх. И кладенци.
Нощувам като птиците - на рамото.
Понякога се будя с късо падане. ...