Небето плаче
"Небето плаче"
Не отивам натам, за да бъда със теб,
не очаквам да кажеш: "Върни се"!
Аз отидох под капките на тъжно небе,
за да си спомня, когато ми каза: "Върви си"!
Не плаче небето, но силно валеше;
не видях в "очите" му дори една сълза!
В "сърцето" му усетих, че болеше...
но нямах сили болката му аз да споделя!
В дъжда видях аз твоите сълзи,
в облаците сиви - твоята любов,
в тревите бяха твоите коси,
а капките... отмиваха листата!
Не вярвам аз, че този дъжд ще спре!
Не питам аз колко дълго ще вали,
но някъде в мен тъга от обич ще расте...
... небето плаче!
Някой даде му от своите сълзи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Горан Русинов Всички права запазени