Тази нощ небето е плакало... за да не тръгваш,
тази нощ небето раздра се от болка изтръгваща.
Тази нощ дъждът не донесе живителна свежест,
тази нощ дъждът ми донесе изгаряща тежест.
Тази нощ звездите огряваха тихо небето,
тази нощ тъма се прокрадваше тъжно в сърцето.
Тази нощ небето е плакало... за да не тръгваш -
всичко с дъжда се изля и във мен се изтръгна.
Тази нощ ще ти пратя с небето надежда,
в светлината на моята обич се вглеждай.
© Евдокия Иванова Всички права запазени