Небето се преплиташе с морето
Докосваше ме
с поглед на зора,
и се събуждаха
от сън мечтите.
С искриците
на слънчев трепет
вълнувах се,
и ставах на море.
Докосваше ме
с устни от криле.
припърхвах
в синята им нежност.
Лазурна исках го
за себе си,
и ставах цялата небе...
Тогава бряг със бряг
се сливаше
с вълни
от музика и обич,
а вятърът във мене
пееше
мелодии
от парещи съзвучия.
Докосваше ме.
жареше по мен.
Небето се преплиташе
с морето.
Нощта
се сливаше във ден.
Денят
изтичаше в сърцето.
с поглед на зора,
и се събуждаха
от сън мечтите.
С искриците
на слънчев трепет
вълнувах се,
и ставах на море.
Докосваше ме
с устни от криле.
припърхвах
в синята им нежност.
Лазурна исках го
за себе си,
и ставах цялата небе...
Тогава бряг със бряг
се сливаше
с вълни
от музика и обич,
а вятърът във мене
пееше
мелодии
от парещи съзвучия.
Докосваше ме.
жареше по мен.
Небето се преплиташе
с морето.
Нощта
се сливаше във ден.
Денят
изтичаше в сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
