Небето върви и ме увличат
облаците в своя бяг,
накъде са тръгнали да тичат,
свободни от човешки впряг.
И сякаш нагоре ме възземат
невиждани флуиди през гръдта,
след облаците аз поемам –
сам облак в своята съдба.
© Бойко Беров Всички права запазени