dv5 (Донка Василева)
110 175
20.06.2015 г., 20:04 ч.

Небитие 

  Поезия » Гражданска
475 0 4

НЕБИТИЕ

 

Гъмжилото от мравки -

безразсъдно -

безропотно снове - насам-натам...

Трошици сбира...

Времето - оскъдно!

За мравки - казват - няма пост, ни сан.

Зеленооки, руси, тъмновежди,

с претръпнали в неспирен ход нозе,

пълзят смълчани, без да се оглеждат.

И без да мислят кой ще ги съзре -

живота прекосяват...  на червено,

с проядени от нищета души.

Тълпа от мравки тича - настървено!

Мълчи Небето - с клепнали уши.

Една от тях, защо ли чакам още

светулчените нощи, звездочели...

Настръхнал вятър мислите ми пощи.

Приижда мрак - неделя след неделя...

 

Защо ли ровя в двора - стара квачка.

Защо ли търся смисъла всевишен...

Една от тях - нелепо ще ме смачкат.

Боли стихът ми...

Като мен - излишен!

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Лейди Фокс! Дано не те разочаровам... Очаквам новата си книга - "Следсънища... и още нещо" - прозаично-поетични откровения /по действителни събития/. Ще пусна нещо и от нея. Поздрави!
  • Благодаря ви!Да, стихът ми е болезнен, но... съм имала предвид не толкова себе си - казвам - "тълпа от мравки"... Себе си визирам на финала - като една от тях, която, търсейки справедливост и визирайки "истината" за битието ни - силните на деня "ще смачкат действително" и
    без притеснение...
  • Интересна философия, която заинтригова.Има много мъдрост в творбата ти. Да стихът ти е болзнен най-вече за тебе, но в никакъв случай не е излишен!
    Поздрав и хубава вечер, Донке!
  • Стихът ти не е излишен,Донка!
    Докосна ме!
Предложения
: ??:??