Небитие
НЕБИТИЕ
Гъмжилото от мравки -
безразсъдно -
безропотно снове - насам-натам...
Трошици сбира...
Времето - оскъдно!
За мравки - казват - няма пост, ни сан.
Зеленооки, руси, тъмновежди,
с претръпнали в неспирен ход нозе,
пълзят смълчани, без да се оглеждат.
И без да мислят кой ще ги съзре -
живота прекосяват... на червено,
с проядени от нищета души.
Тълпа от мравки тича - настървено!
Мълчи Небето - с клепнали уши.
Една от тях, защо ли чакам още
светулчените нощи, звездочели...
Настръхнал вятър мислите ми пощи.
Приижда мрак - неделя след неделя...
Защо ли ровя в двора - стара квачка.
Защо ли търся смисъла всевишен...
Една от тях - нелепо ще ме смачкат.
Боли стихът ми...
Като мен - излишен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
