Небосклон
611
0
0
Небосклон
Една звездичка подава се сама
Из тъмни мрачни небеса
Истинска за мен си ти,
Макар далечна и сама
Даряваш вяра и фалшива топлина.
И аз като теб наблюдавам света..
Надявйки се на повечко щастие и сила през нощта.
Искрица добрина измежду мъка и злина..
Надежда винаги остава дори и през деня..
Сърцето ще се бори и копнее
Душата ми не ще се слее с грубостта и човешка грехота..
На тази земя я има любовта..
Прошепна ми далечната звезда
Победи страха изправи се пред света..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габриела Бошнакова Всички права запазени
