Dec 5, 2015, 10:16 PM

Небосклон

Poetry » Philosophical

616 0 0

Небосклон

Една звездичка подава се сама
Из тъмни мрачни небеса
Истинска за мен си ти,
Макар далечна и сама
Даряваш вяра и фалшива топлина.
И аз като теб наблюдавам света..
Надявйки се на повечко щастие и сила през нощта.
Искрица добрина измежду мъка и злина..
Надежда винаги остава дори и през деня..
Сърцето ще се бори и копнее
Душата ми не ще се слее с грубостта и човешка грехота..
На тази земя я има любовта..
Прошепна ми далечната звезда
Победи страха изправи се пред света..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9