Спомних си лицето ти
нежно и сладко,
стихийно като буен огън,
скрит зад перлени небосводи...
Очите ти божествени
и за толкова кратко,
че обичам те, колко много,
успях да си спомня, заровен,
завинаги съм в твойте небосводи...!
© Маломир Стръков Всички права запазени