Небрежно
Небрежно вълните целуват
брега и златния пясък
и кораби бели, издули платната,
пътуват по пътния вятър.
Небрежно вълните целуват
и времето сякaш е спряло
във вечността на своето време;
изчезват събития, хора,
а само то вечно остава...
Усещаш ли и ти соления мирис
на вечност, мир, любов...
и вселената изглежда по-човечна,
щом имам твоята любов...
Небрежно вълните целуват
моите сладки спомени по теб...
Приеми моя поздрав далечен...
аз те обичам и идвам при теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
