1.07.2008 г., 18:10 ч.
Нечакан и нетърсен ти дойде
Нечакан и нетърсен ти дойде,
разби на късчета илюзията моя,
че силна съм и зная накъде
живота си да направлявам. Своя
път, мислех, начертала съм добре,
не чаках изненади да ме спират.
Вървях нататък... Всъщност накъде?
Самата аз май даже не разбирах.
Към старостта, към кроткия уют
на умореното семейно свикване -
за непокорния ми дух - приют
и на мечтите ми - умиране.
Но огън нов сега във мен гори.
Мечтите ми започват да възкръсват.
Сърцето ми събуди се - искри
и светлина наоколо разпръсква!
разби на късчета илюзията моя,
че силна съм и зная накъде
живота си да направлявам. Своя
път, мислех, начертала съм добре,
не чаках изненади да ме спират.
Вървях нататък... Всъщност накъде?
Самата аз май даже не разбирах.
Към старостта, към кроткия уют
на умореното семейно свикване -
за непокорния ми дух - приют
и на мечтите ми - умиране.
Но огън нов сега във мен гори.
Мечтите ми започват да възкръсват.
Сърцето ми събуди се - искри
и светлина наоколо разпръсква!
© Деси Копчалийска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Как съм пропуснала този прекрасен стих?Аплодисменти,Деси!!!
-
те хубавите неща винаги...
те връхлитат най-неочаквано...
и това му е хубавото...с обич, Роси. -
Още по-силна с огъня и възкръсналите мечти...
Поздрав,Деси! -
Много е хубаво!поздрав!
-
Много,много добър стих!Напомни ми ,че точно тези нечаканите,нежелани са едни от наи-хубавите неща които някога ми се случват изобщо и трябва да съм благодарна!
-
Хареса ми..Поздравления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Глътка свеж въздух!
Вдишай го!