Недей
Не поглеждай в очите ми,
жадни за глътка любов,
болни са дните ми -
убива ги злият живот.
Не сънувай ръцете ми
как те докосват със жар,
те са сковаващо ледени,
спрели пред своя олтар.
Не потъвай в сълзите ми,
не отпивай жадно от тях,
те са отрова, получена
после най-тежкия грях.
Не докосвай сърцето ми -
ще погълне и твойто сърце,
ще го дъвче, а после в нозете ми
бездиханно без теб ще умре.
После и други сърца ще потърси,
канибалски ще чака любов,
а душата от грях ще се скърши,
невидяла живота си нов.
жадни за глътка любов,
болни са дните ми -
убива ги злият живот.
Не сънувай ръцете ми
как те докосват със жар,
те са сковаващо ледени,
спрели пред своя олтар.
Не потъвай в сълзите ми,
не отпивай жадно от тях,
те са отрова, получена
после най-тежкия грях.
Не докосвай сърцето ми -
ще погълне и твойто сърце,
ще го дъвче, а после в нозете ми
бездиханно без теб ще умре.
После и други сърца ще потърси,
канибалски ще чака любов,
а душата от грях ще се скърши,
невидяла живота си нов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Искра Всички права запазени
