May 2, 2007, 5:01 PM

Недей

  Poetry
1.5K 0 8
Не поглеждай в очите ми,
жадни за глътка любов,
болни са дните ми -
убива ги злият живот.

Не сънувай ръцете ми
как те докосват със жар,
те са сковаващо ледени,
спрели пред своя олтар.

Не потъвай в сълзите ми,
не отпивай жадно от тях,
те са отрова, получена
после най-тежкия грях.

Не докосвай сърцето ми -
ще погълне и твойто сърце,
ще го дъвче, а после в нозете ми
бездиханно без теб ще умре.

После и други сърца ще потърси,
канибалски ще чака любов,
а душата от грях ще се скърши,
невидяла живота си нов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...