Когато майка
ме родила
на нивата
под синьото небе
измъчена,
щастлива,
промълвила
на сведена над мене
самодива:
Сестрице,
ориси му всичко,
но безразличие -
недей!
Когато пяла ми
приспивна песен
и чакала баща ми
да се върне
от дългия гурбет
във късна есен,
а гърлото ми стяга
скарлатина,
над люлката ми
с болка промълвила:
Вземи мен, Господи,
сина -
недей!
Звънецът весел
на школото
във утрото
когато ме посреща,
един мъдрец
ми шепнеше в ухото:
Момче,
не гледай във стъклото.
Ти можеш да пропуснеш
вънка нещо -
словата на учителя -
недей!
Когато
на Граничната застава
дългът ме призоваваше на бой
и легнал неподвижно
във засада
попадаше беглецът
в окуляра,
а пръстът ми
на спусъка опрял е,
все този глас
ми казваше -
недей!
И вече помъдрял,
с косите бели,
под вежди гледам
малката ми внучка,
прелиствайки
от детството си случки,
а тя в монитора се цели
със геймърската карабина,
веднага казвам и -
недей!
© Иван Христов Всички права запазени
Белла, както винаги си лаконична и загадъчна, но ще те разсконспирирам!
"Никодим си няма стряха" - звучи бунтовно. Поздрави и от мен.
Виктор, твоя речник ми е толкова близък - като балсам за душата. Бъди!
Веси, всяко време със своето си, но трябват и юзди за малките кончета!
Феичке, ти също си орисана да твориш! Поздрави и от мен.
Валя, сърдечно благодаря за поздравленията! Приеми и от мен.
Ваня поздрави и на теб - за сегашните ценности!
Елена, благодаря ти, че ме навести!
Пинче, и там, и тук казвам само истината.Леляна или преживяна!Поздрав!*
Ангел, прекрасното е навсякъде около нас. Трябва само да го уловим и сътворим в стих. За грозните неща си има хора. Поздрави и от мен!