8.09.2013 г., 19:04

Недей

907 0 1

Недей, не казвай тези тежки думи,
знаеш, че боли от тях.
Недей, ти раните ми не отваряй, 
не ме убивай с тежките си думи пак.

 

Ти няма да видиш сълзите,
няма да почувстваш тъгата в дните.
Иска ми се поне за миг да ме разбереш,
поне за миг към живота отново да ме поведеш.

 

Обичам те и за всичко мога да ти простя,
но дали и с тебе е така??
Искам пак да си до мен,
да изпълваш с радост всеки мой ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...