Sep 8, 2013, 7:04 PM

Недей

  Poetry » Love
906 0 1

Недей, не казвай тези тежки думи,
знаеш, че боли от тях.
Недей, ти раните ми не отваряй, 
не ме убивай с тежките си думи пак.

 

Ти няма да видиш сълзите,
няма да почувстваш тъгата в дните.
Иска ми се поне за миг да ме разбереш,
поне за миг към живота отново да ме поведеш.

 

Обичам те и за всичко мога да ти простя,
но дали и с тебе е така??
Искам пак да си до мен,
да изпълваш с радост всеки мой ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...