Недей
НЕДЕЙ
Недей ме чака днес да дойда,
а отворената порта затвори,
седни на масата. Пред тебе
единичен прибор постави.
Кажи си своята молитва
в която аз съм забранен,
прокълни ме пред иконата - реликва
и вече не мисли за мен!
Та кой съм аз да заслужавам,
сълзите ти, по-бистри от роса?
И как, кажи ми да погледна
в очите ти, по-тъжни от смъртта?!
С коя ръка да те погаля?
И с двете аз извърших грях.
По устните да те целуна?!...
Да не те отровя ме е страх.
Недей! Недей ме чака днес...
И утре! Недей ме чака вече ти!
От толкова любов дарена,
сърцето ти започна да кърви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
