Недей
НЕДЕЙ
Недей ме чака днес да дойда,
а отворената порта затвори,
седни на масата. Пред тебе
единичен прибор постави.
Кажи си своята молитва
в която аз съм забранен,
прокълни ме пред иконата - реликва
и вече не мисли за мен!
Та кой съм аз да заслужавам,
сълзите ти, по-бистри от роса?
И как, кажи ми да погледна
в очите ти, по-тъжни от смъртта?!
С коя ръка да те погаля?
И с двете аз извърших грях.
По устните да те целуна?!...
Да не те отровя ме е страх.
Недей! Недей ме чака днес...
И утре! Недей ме чака вече ти!
От толкова любов дарена,
сърцето ти започна да кърви.
© Емил Стоянов All rights reserved.
