Недей!
Недей!
Не ми прощавай нито ден.
И нито миг от нощите, в които
ти си писал стихове за мен,
а аз по чужди пътища съм скитала.
Не ми прощавай ни една сълза,
потекла по небръснатите бузи.
И ни една въздишка в утринта,
когато сам, без мене, си се будил.
Недей!
Не ми прощавай!
Нито ден!
Та колко струва моето завръщане,
щом ти си писал стихове за мен,
когато някой друг ме е прегръщал...
Не ми прощавай!
И не ме жали!
Душата си пред мене не събличай.
Проглеждането винаги боли.
Не ми прощавай!
Само ме обичай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
