Недей!
Недей!
Не ми прощавай нито ден.
И нито миг от нощите, в които
ти си писал стихове за мен,
а аз по чужди пътища съм скитала.
Не ми прощавай ни една сълза,
потекла по небръснатите бузи.
И ни една въздишка в утринта,
когато сам, без мене, си се будил.
Недей!
Не ми прощавай!
Нито ден!
Та колко струва моето завръщане,
щом ти си писал стихове за мен,
когато някой друг ме е прегръщал...
Не ми прощавай!
И не ме жали!
Душата си пред мене не събличай.
Проглеждането винаги боли.
Не ми прощавай!
Само ме обичай.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
