29.07.2008 г., 8:32

Недей!

781 0 1

Не ме обичай! Чуваш ли? Недей!
Душата ми е зона забранена.
Да влизаш непоканен там, не смей -
със рани и сълзи е напоена.


Не ме докосвай! Ще те заболи,
че аз опустошавам ураганно;
в очите ми пороен дъжд вали -
Не ги поглеждай!  Давят безпощадно.


Не идвай! Непознат си остани.
Косите ми са корабни въжета.
Посегнеш ли, мой пленник ставаш ти -
не искай да съм твоята утеха.


Не ме обичай! Никога! Недей!
Не ме докосвай с ласка нежелана!
Да искаш да съм твоя, не, не смей!
Почакай! Аз сама ще те поканя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...