Недей!
Не ме обичай! Чуваш ли? Недей!
Душата ми е зона забранена.
Да влизаш непоканен там, не смей -
със рани и сълзи е напоена.
Не ме докосвай! Ще те заболи,
че аз опустошавам ураганно;
в очите ми пороен дъжд вали -
Не ги поглеждай! Давят безпощадно.
Не идвай! Непознат си остани.
Косите ми са корабни въжета.
Посегнеш ли, мой пленник ставаш ти -
не искай да съм твоята утеха.
Не ме обичай! Никога! Недей!
Не ме докосвай с ласка нежелана!
Да искаш да съм твоя, не, не смей!
Почакай! Аз сама ще те поканя.
© Ирена Иванова All rights reserved.
